За приказките...

28.12.2013 г., 20:21 ч.

Проза

5.0 / 1

580 0 8

2 мин за четене

Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часове на една нощ може да ти мине и мисълта, че хората са като книгите. Всеки има история, която може да разкаже - драматична и много интересна или пък комична, която ще повика смеха ти. И всеки лист е от много пластове емоция. Долавяш лекия ромон на поточе от първа любов, чиста и много искрена. Промъква се през сърцето заедно със спомена за първата рана. Зараснала. Трудно и мъчително, защото този, който е отгърнал тази страница не е бил готов да я прочете...
Бележките в полето избухват със звездната сила на безумната страст, помитаща представите за реда на планетите... измества от орбитите им далечни светове и в еклектиката ù загиват нови галактики.
Венера - онази, родената от вълните - оставя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръг
Гласове

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù пред...
За хората и крушите

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Миниатюри

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още...

Още произведения »