За природата, случайностите и живота

17.06.2017 г., 12:20 ч.

Проза » Други

5.0 / 3

632 1 4

7 мин за четене

Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този път всичко бе коренно различно. Току-що бях излязъл от последния си изпит. Сесията ми завърши успешно. Чувствах се така, както не се е чувствал дори акадския владетел Саргон I Велики, който създаде първата империя света. За мен бе истинска радост, че се справих отлично с всички изпити. Възможността за поредната кратка разходка в китното предбалканско градче, в което получих дипломата си за средно образование, галеше сърцето ми така, както царица, надарена с извънредно множество от благороднически добродетели милва своето невръстно чедо.
- Нямам нищо за губене! - помислих си аз и мигом се отправих към своето пътешествие.
За разлика от предходната разходка, този път аз слабо се интересувах от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Божият дар
Спомен за едно голямо земетресение

Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов -...
Пълен идиот

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от т...
Кроулистът (25)

Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на ...

Още произведения »