Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала пред очите ми.Тоя факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпозная по дрезгавия шепот гласа на леля Мита, но натиснах бутона и отключих електрическата брава.Само след пет минути моята приятелка нахлу в коридора. Беше овързала челото си с някакъв вълнен шал, под очите й имаше тъмни кръгове, косата й приличаше на изоставено, но неидентифицирано птиче гнездо, а деликатният й нос и очите й сълзяха чувствително. Аз като я видях в тоя й вид, направо изумях. Но все пак успях да събера сили и да я тръшна на дивана в хола.
- О-о-о-о-ох, Фанче, сестрице, какво ни сполетя, какво само ни сполетя,ох,ох,ох...- завайка се приятелката ми и затъркаля сълзи - ситен маргарит по осланените си бузи.
-Казвай, лельо Мито, не ме мъчи, защото ще гръмна отвътре... Цяла седмица с ...