Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината. Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно. А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си. Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на живота бляскаха прозорливо от стъклените листа на дърветата. А там кристалният славей на бъдещето в песента си разказваше за пътуващия за свобода. Вървях явно по-напред към светлината, която идваше от стъпалата, като че да видя накъде отива лъскавият мрамор. Издигах се във въображението и разбирах, че когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими. По пътя красотата ме засмукваше към необятното с полъх на любов...
Погледнах от високо, за да видя директността на храстите: "Пешките се движеха по своята черно-бяла табла нагоре и се превръщаха в царе."
"Пешките се движеха по своята черно-бяла табла нагоре и се превръщаха в царе."
"Издигах се във въображението и разбирах, че когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими."
Животът е спирала. Кула. И всички се изкачваме, отново и отново, все по-високо, за да достигнем до последната врата и до най-високата стая на Кулата.
Прекрасно произведение! Браво! (6)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Издигах се във въображението и разбирах, че когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими."
Животът е спирала. Кула. И всички се изкачваме, отново и отново, все по-високо, за да достигнем до последната врата и до най-високата стая на Кулата.
Прекрасно произведение! Браво! (6)