Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
21.02.2007 г., 7:14 ч.

За сухото и мокрото 

  Проза
989 0 6

     Така се случи, че имахме една много лоша съседка от долния етаж. Вечно беше недоволна от нещо и направо ни тормозеше. Когато се роди третото човече, наречено Йоанна, нейният коментар беше, че "сме се размножавали като листни въшки".
     Листни, листни, ама хубави...
     Та...
     Прибираме се след разходка с госпожица Въшкова. Тя се е настанила удобно на своето конче (т.е. аз) и си вървим по мокрия асфалт.
     - Йоанка, искаш ли сега да минем по тази улица? - питам.
     - Не... Искам да се возим на тролейче, на трамвайче...
     - Да! На рейсче, на самолетче с перка, на параходче... - продължавам аз.
     - Не може на параходче - контрира ме въшката.
     - Защо?
     - Ами тука не е мокро...
     - Как да не е мокро. Я виж! Валял е дъжд... 
     Разбрах аз какво искаше да каже, но се правя на утепан.
     - Ама това е сухо-мокро... - отговаря ми невинно тя.

© Пенко Пенков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??