Пак тръгвам нанякъде... Пак ще се опитам да запълня болезнената празнина, която оставяш след себе си... Пак ще оставя тъгата да изтече през очите ми тъй, както изтича парещото уиски от чашата към жадните ми устни... Пак ще си спомня за теб с нежността и невинността на дете... Пак ще те докосна, макар и само в мислите си...
Откривам те навсякъде. Отпускам се в меката трева и веднага усещам лекия гъдел от допира ти. Потръпвам конвулсивно, както когато ме гушкаш сутрин. Отпускам се и потъвам в блаженство. Вятърът прокарва палавите си пръси през косите ми, точно както правиш ти... Накланям инстинктивно глава към топлата ти длан, но не я откривам и хиляди ножове се забиват в сърцето ми. Тогава ме грабват в прегръдката си слънчевите лъчи. Там, в стотиците бляскащи снопчета долавям твоята нежност. Пронизваща, изпълваща ме със спокойствие, толкова завладяваща и истинска... Дори цветето, което държа в ръцете си, носи част от теб - загадъчна, непредсказуема и толкова обземаща! Пристъпвам с погле ...