За тролеите с любов
Не мога да разбера, защо повечето хора от моя квартал не харесват тролеите и вечно мърморят като свекърви. Само ние сме били така онеправдани. Тролеите били все претъпкани. Че автобусите не са ли?! И какво от това. Смело заявявам, че в днешното време на алиенация и враждебност, това е чудесно и ефикасно средство за сближаване. Стоиш си в тролея, притиснат плътно от всички страни и направо се срастваш с околните – и в пряк, и в преносен смисъл. Екзотичните ухания на парфюми, дезодоранти и атършейви се смесват с отрезвяващата миризма на току-що изконсумиран пресен чесън, отрудена пот, алкохолни изпарения и натурални роми. Просто идилия! Около 18 часа преобладава миризмата на прясна риба, защото по това време се качват работничките от рибния цех. Те старателно са взели душ, даже косите им още мокреят, но миризмата безвъзвратно е пропила всяка тяхна пора и няма отмиване. Представям си усиления им трудов делник, еднообразието от повтарящите се манипулации, половинчасоват ...