Прозорецът
На Румен, който е моята липсваща част, по-добрата!
Като малка в детската си стая имах един прозорец. Мама и татко ми го бяха измислили, защото обичах прозорците. Но той не беше истински, нито измислица, за да го заобичам! Той беше лъжа! Стар кухненски прозорец, окачен на стената. От другата страна би трябвало да има градина с чудни цветя и дъга, но през изрисуваните му стъкла аз всеки път виждах стената. Уви, тя си стоеше все така плътно зад стъклото и засилваше в мене тъгата, че никога - никога няма да мога да премина през този прозорец! Съвсем без вина опитът на моите родители за фантазия се бе превърнал за мен в една ранена свобода.
Ако беше отворен прозорецът – да, тогава щеше да е съвсем друго!
Но
Прозорецът си остана така през цялото свое съществуване, а фантазиите ми да открия ключа за него бяха винаги помрачавани от едно съвсем реално чувство за преградност. Вечер, когато оставах в тъмното съвсем незащитена срещу този прозорец, от него нахлуваше хлад. Парещо и тежко ...