Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ти дам аз една чалгатека и един стайлинг! За теб добро утро няма ли? Довечера в десет да си в къщи! И виж се само как си се облякла!
- Споко, бе маман, ще искам от дъртия, той ще ме спонсорира.
Дочувам четиринайсетгодишния ми наследник да говори по телефона в коридора:
- Ама как го пейстнах, а брато? Адски яко беше. Айде чао, геймър, тю найт пак сме на компа.
Мъжът ми се е вторачил в телевизора, където със сериозен глас репортерка съобщава, че вчера в Парламента депутатите са постигнали консенсус, защото имат афинитет към науката.
- Изключи го! - Почти изкрещях.
- Кво ти става, бе дарлинг? Да не си станала с дупето нагоре? Глей си кефа, кво ти пречи телевизора?!
До днес не бях забелязала, ч ...