Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той се усмихна.
- Говорете ми бавно, аз ще чета по устните ви, но съм и малко недоскив, така че имайте милост.
Той се разсмя.
- Така, браво.
Повтори ми въпроса си, направих каквото се искаше от мен, казах му Довиждане и приятен ден и станах да го изпратя, нямаше много хора в магазина. Той се усмихна, каза ми Чао и ми каза:
- Ти си – и повдигна палец нагоре.
- Аз съм върхът?! Не, Вие сте!!!
Той поклати глава в знак на несъгласие и ме посочи:
- Ти си! ...