Зад прозореца

24.09.2007 г., 9:52 ч.

Проза

1035 0 2

Прозорец. Зад прозореца се вижда улицата, на която има хора. Ти ги гледаш, те бързат нанякъде. Защо плачеш? Съжаляваш ли ги? Не, не тях. Себе си съжаляваш ти.
Гледаш с втренчен поглед през прозореца. Вали. Какво виждаш там навън? Не виждаш сивия дъждовен ден, а нашите минали моменти. Липсвам ли ти? Аз съм тук, наблизо, а съм толкова далеч. Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш. Помниш ли... бурята. Същата като тази. Бяхме заедно, ти не беше сам, беше обичан. Бяхме навън, на дъжда.
Помниш ли когато си отиде? Казах, че не ме боли. Излъгах. Плаках и те изстрадах. Забравих те. Защо и ти не ме забравиш?
Не можеш, това е, което не можеш да признаеш. Обичаш ме, въпреки всичко, което каза и направи. Обичаш ме, както в нощта на бурята, нощта на първата ни среща...
Не можеш, няма да ми кажеш. Ще останеш зад своя прозорец и с насълзени очи ще гледаш света. Ала не света, а мен виждаш ти.
И аз не мога, няма да ти кажа... ще те обичам до смъртта си.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

сТеЛчЕ (Стели Димитрова)

2007-09-27T13:05:21+03:00

Страданието няма смисъл, то си е ясно, но при мен цялата история точно така се получи... за жалост
saleks (Алекс Алекс)

2007-09-26T16:01:34+03:00

обичам-ама няма ти кажа, обичаш ме, но не знаеш....Всъщност е простичко-нека всеки си каже, има ли смисъл всичкото това страдание...