- Не ми идвай повече на свиждане, татко… Моля те, за Бога, моля те… - задъхвайки се, мълвеше затворникът.
Конят на милиционера-надзирател изпръхтя в ухото му, сякаш само той разбираше младежа. Трайчо неволно допря глава в муцуната му. Усети отдавна жадувана топлина. Потръпна…
- Сине, недей така! Не знаех, че ще те карат да бягаш пред коня за срещата с мен, дори не можех да си го представя… Прости ми, сине, прости! – някак виновно се сви Деньо, а очите му се навлажниха.
За първи път през живота си Трайчо виждаше разплакан своя баща - този суров човек. Сега така му се прииска да го прегърне и да притихне на рамото му…
- Я стига сте се лигавили, че ей сега, момко, ще затичаш пред коня ми обратно и то право към карцера! – сопна се милиционерът.
Бащата бързо се съвзе и подаде торбичката, която досега стискаше като голяма ценност.
- Какво има в бохчата? – грабна я надзирателят и побърза да я отвори.
- Малко орехи, мед, мас, сухар, рогозка, а и една вълнена дреха за сина – смотолеви Деньо.
- ...