Вчера сутринта се разхождах по тротоара надолу от вкъщи в посока към близкия парк. Близо до пътеката, която водеше в парка, на улицата, до каналната шахта, наполовина покрити от изсъхнали, есенни листа намерих връзка с ключове. Увиснали на ръба, те сякаш чакаха за дъжда който се канеше току да завали, да ги бутне в канала. Спрях се, наведох се и ги вдигнах. Бяха два ключа със сребрист цвят, завързани на канап. Огледах се наоколо, за да се уверя че някой не ходи наоколо поглед вперен в земята. Наоколо нямаше никой и реших да оставя връзката на клона на едно дърво наблизо. После си тръгнах към дома.
Вкъщи се замислих. Да намериш ключ е на късмет. Символично това е като да отвориш нова врата, да намериш нов път в живота си. Какво ли означава да загубиш ключовете си обаче? Дали човек загубва пътя си, насоката си в живота? Никога не съм бил суеверен но оставих мисълта си да се рее в тази посока.
Размишлявах си за човекът, загубил ключовете си. Той/тя ще стигне до дома си и ще опипа джобовет ...