Мето беше днес в невероятно добро разположение на духа. Нещата му вървяха като по ноти. Престижното издателство Springer подготвяше издаването на капиталната му научна монография "Нулите на супердзета-функцията". Трудът на живота му. Около 1859г. Бернхард Риман беше отпечатал знаменития си мемоар по Теория на числата, в който лансираше своята, недоказана и досега, хипотеза за нулите на дзета-функцията. Според Риман всички те лежаха върху една и съща тайнствена права и това контролираше разпределението на простите числа. Фамозните прости числа:
2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, ...
Тези безброй атоми на целите числа, на които се базираше божествения хаос от древногръцката митология. Дзета-функцията на Риман бе огнедишащия дракон, който ревниво пазеше в пещерата си тяхната тайна, скрил я в безкрайната си броеница от нули. Каква мистика само. Това е тя - Абсолютната идея на Хегел, възкликна Мето, обладан от пристъп на екзалтация. Много величия в математиката бяха обявили, че са доказали хипотез ...