Здравей, татко!
Отдавна ти пиша.
Искам да знаеш, че съм добре. Аз съм отчаяно, безнадеждно, инатливо добре.
Моят живот се изплъзва между счупените тротоари, по които се разхождам цяла вечност.
Отронвам се като лист, засъхвам по себе си, копая дупката, в която удобно се настанявам, за да преживея и този хлъзгав ден.
Подлудява ме маранята по ъглите, боклуците, които не намират мястото си, дупките, които зеят. Раните, които не минават.
Не искам да ти разказвам повече за мен.
Искам да ти разкажа за нея.
Тя е на 7 години. И е прекрасна. Има сини очи. Има доброто ти сърце. Тя е всичките цветове на дъгата в живота ми. Тя е уханието на пролетта.
Тя е прозорецът, през който гледам към детството си.
Усмихва се, когато и разказвам за нашето място. Тя знае за старата ми люлка под стария орех. И често ме пита - кой си и кога ще те види....
Как да и кажа, че няма там... ...