В края на лятото и началото на есента времето бе все още много топло. Слънцето прижуряше, а във въздуха се носеше аромат на цветя. Автобусът се люшкаше по пътя напред, бързайки да достигне крайната си точка. Истанбул. Градът, който никога не спи. Да, така мислеше Бела за този невероятен свят на търговски улици, пазари, пръснати върху тротоарите, скъпи ресторанти, но и удобни крайбрежни заведения, в които можете да хапнете най-вкусната риба на света, както и очарователни кафенета, в които седнали на миндерче ще изпиете най-ароматното кафе, подсладено с баклавичка.
Истанбул е едно от най-топлите места, на които Бела бе стъпвала някога. Харесваше хората. Бяха внимателни, готови да ти услужат, винаги в добро настроение. А пазарът беше истинско удоволствие. Тя винаги си тръгваше с подарък - шал, дрънкулка... Такива бяха местните търговци - готови да те омаят, да спечелят сърцето ти и да те накарат да се върнеш отново.
Босфорът... Бела помнеше първата си среща с него, сякаш беше вчера. Запис ...