Да заобичаме с Едисон /писмо/

Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече толкова години, все не ми стигат, за да се ровя в спомените и да виждам там само теб. Спомням си го като вчера: лястовичето ми беше много на изток, ма не си мисли за птичи грип, просто 40 дневна сакура в есенни листа на клена. И някъде с прекрасна “гейша”:-);), тя трудно ги харесва тях…
Заели се бяхме, както винаги здраво за работа, ти си точна - влизаш като по часовник в ролята си, усмивката ти е пълна с изтънченост и аристократизъм, онова достолепие на строгата ти осанка ме кара да летя. Пудрата, с която изящно потупваш прасковените си бузи винаги е повече от Чифели, а когато караш автомобила си и прекрасното лилаво е в стихията си, казвам ти, че те обичам, драконова щерко, обичам те повече от всичкото злато на света! И Уйлям и Хари, пак са едни калпазани подобно Том Сойер и Хъкълбери Фин, да не кажа Ян Бибиян и Фют.  И ако приказките в живота ми не свършват, то е, защото ти си до мен, около мен и вътре в мен, Иа, както надеждата, която няма да загубим...
Както лечителството. Както обичат да се завръщат думите в гнездата си...
А после, спомняш ли си на още три срещи, коя от коя по хубави, особено на ден Вяра, Надежда и Любов, когато една овца си блееше, отлъчена от стадото... ама това пак от перманентно влюбване в спомените, Боулс. Обичам те... Ей, скъпа, и тази година през февруари, в най-студеното, миличка – не ме подмина един клаксон, с който отново да напомниш, че си до мен... Обичам те, защото с теб се уча! Днес пак се уча, мила ПБ, понеже е четвъртък, знаеш си - ориз с маслини!
Да, миналото винаги е трудно определимо бъдеще, особено за вътрешните “вселени”, и къде ли си вселена - в мене ли си, всели се за да ме водиш!

 П.С.: Ако вече четеш това писмо, позволи ми да помоля за .........!Прощение... за всичко!