1 мин за четене
Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокапва леко и безшумно любовта ми. Мечтая да уловя и да запазя капките,
за да ги оставя за себе си. Искам да продължа да вяряам я приказките за щастие, да се погледна през чужди очи и да
открия къде греша. Как да повяряам, че съм обичана, когато не го прочитам в погледа ти? Как да сам уверена, че за теб съм
безценна, когато ме оставяш сама? Ще се справя. Ще потъна и пак ще намеря сламка, за която да се уловя. Обичам те, а
съмненията ме убиват. Наливат сълзи в очите ми и ме задушават. Искам да мога да ти вярвам, но отново съм наранена и нямам
доверие в никого и в нищо. Чувствам се сама и празна в препълнения си живот. Единствено ти можеш да запазиш падащите
капки любов, да запазиш душата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация