Веднъж се разхождах в планината. Която се намираше на няколко километра от нашето малко градче. Аз обичах много да ходя там. Обичах красивите и гледки, с които даряваше всеки един свой гост. И както много пъти досега се разхождах с един приятел, а именно - моя стар леко счупен, но много обичан фотоапарат. Този път обаче, докато си щраках любителските снимки ми се случи нещо, което не знам дали беше сън, кошмар, или забавна реалност, но определено никога няма да го забравя. Дам. Доста притеснително, но поне си умрях от смях.
Предишния ден беше труден за мен, но онзи ми оправи настроението и за пореден път ми доказа, че съм луда...
Та, пак се разплямпах. Докъде бях стигнала? Ей, че голяма забравана съм. Ух, от вихъра отнесена. Както често ми казва вуйчо. Ама за какво пак говоря?? Боже! Боже. Добре. Така....Хахаха! Дайте ми минута.
И отново съм тук. Тогава в един момент чух много странен звук. Приличаше на ехо от вода. Но беше по - мистериозен. И триста дяволи - нямах представа какъв е и ...