– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно.
Защо спряхте?
– Заради жена! – Маестрото се усмихна.
– Случва се.
– Да. Тя предпочете да се отдаде на друго занимание.
– Ей така изведнъж?
– Постепенно се отдалечи.
– Разбирам. Иска ти се да беше друго?
Антоан се разсмя:
– Не! Слушай! След десет години това трябваше да свърши. Предопределено беше
– Съдбата е предначертана, не може да се променя!
– По-точно беше си мръсен номер. Един ден чувствата изчезнаха и тя си отиде.
– Какво? – Кристин гледаше стъписана човека до себе си и не вярваше на ушите си. Отначало й се стори шега, но след това разбра, че е пълната истина. Прие я като изповед.
– Слушай, на теб наистина ли ти е интересно? – нека говорим за по-хубави неща. Кристин го изгледа учудено:
– А ти защо спря с музиката?
Маестрото вдигна рамене, после поклати глава
– Времето й изтече!
– Но, музиката няма време.Тя е вечна! Тя остава
През черните наметала на нощта - преценката за музиката беше реална. Какво очакваха сега от него – песните му нашумяваха бързо, но нямаше време за нови. Местата в класациите бяха заети именно, заради топлия му глас.
Беше ги изпял с част от сърцето си. Беше ги изсвирил с любов...
А сега Любовта я нямаше. Беше си отишла.
Изведнъж изскърца спирачка. Шофьорът ги видя в последния момент. Успя да извие волана и да избегне удара. Кристин се сви, като уплашено малко котенце. Шофьорът стисна волана и затвори очи. Спасени са...
В първите мигове беше трудно. После се съвзеха.
– Кристин, времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове. Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в които се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето. – Но в един момент се случва най-неочакваното.
– В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това.
– А какво е? Подсказване от Съдбата? Ехо?
– Не е и ехо от минал живот, не!
– Тогава?
– Така се случи и с мен. Този път не беше сън... Тя се появи! Появи се точно,когато бях готов за нея...
– Вие сте били щастлив мъж!
– Най-щастливият!
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Радвам се, че ми гостуваш, Мариана и че те е заинтригувало. Поздрави!
iskra1979
"Абе ще взема накрая да си я купя"
Виждам, че ще си наредиш пъзела
Напиши си имената и телефона на лични съобщения да ти пратя книгата по Еконт