Ох, сестро... Добре, че те видях, мъката си да изкажа, сестро! В депресия съм! Каква ли? То... депресии колко щеш, сестро. Вземеш се разстроиш за нещо и хоп - изкарат те в депресия. И да ти мине, сестро, никой не ти вярва. Лепват ти етикета, сестро, гледат те под лупа и те успокояват, все едно си дебил - "Не бой се, ти си депресирана. Ще ти мине, няма страшно. Всичко ще бъде наред!" Откак забременях, сестро, разбрах, че и бременните имали депресия. Лошо, ама много удобно! Сега когато си искам се хиля, когато реша - плача. Не че преди не го правех, сестро, но в момента имам оправдание и ми е простено. Бременна съм, сестро, притежавам депресия. И добре си я ползвам. Но в действителност, сестро, на теб ще ти призная - само едно нещо ме депресира истински. Всичко на този свят се върти около любовта. Банално, сестро, ама факт. Слушам музика - любов, чета нещо - пак любов. Филм гледам - отново изскача пустата му любов. Кой се влюбил, кой се разлюбил, сестро... кой пък съвсем се загубил... Тежки въздишки се ронят от гърдите ми, сестро, къде от съпричастност, къде от отегчение и давам нататък. Към следващото. И пак любов, сестро. Да, сестро, и аз това викам - няма ли друго в тоз живот? Явно няма, сестро. Навсякъде любов, любов, любов... Чувствам се изпаднала от класациите и рева, рева... по два часа рева. Хич, ама никак не съм влюбена, сестро! Пък доколкото знам, в близките 4-5 месеца и в мен никой не се е влюбвал. Мъка, сестро, мъкаааа... До къде я докарах? Нито влюбена, сестро, нито разлюбена. Само загубена. Това последното само на теб го казвам. Та си рекох - крайно време е да се стегна и да направя нещо по въпроса. Как какво, да се влюбя, сестро, временно, в когото и да е. Ей така, колкото да не е без хич. Е как що, да живна малко, дет` се вика. Пък може и на моята улица слънце да изгрее, сестро, знае ли се?

Изпратих аз мъжа си, сестро, с фалшиви сълзи на очи, да почива. Той от мен и аз от него. Не че не можем заедно, сестро, ама каква почивка ще е тогава? Още затворих пътната врата и хванах здраво ГеСеЕм-а. Заложих на сигурно, обадих се на последния си любовник. Как на кой? На Тошо. Оня, готиния, сестро, същия! Още ме обича, сестро, убедена съм. Видях сълзите във очите му, когато му съобщих, че съм бременна. От мъка ще да са, сестро. Пък може и от облекчение, че не от него.  Викам му с най-готиния си глас: "Тошенце, миличко, да се видим някъде, слънчице?" Да, ама не ще. Опасно било, сестро, за детето. "Не бе, мило, не на четири очи - уточнявам аз - Да излезем някъде, на кафе... на ресторант... романтично така..." Това пък било абсурд. И без това се знаело за връзката ни, сестро, сега хората щели 100% да са сигурни и да говорят, че детето е от него. Обича ме, сестро, как да не се съглася с него? После набрах по-предишния. Е, как кой, ми Радо, кой! Да, оня, културния, сестро, същия! Още се уважаваме с него, сестро, ще свърши работа, нали е временно. Каня го аз, сестро, с най-културния си глас, а той... представяш ли си? Видял ме, вика, отдалеч, и съм изглеждала доста наедряла. Викам му: "Къде ти е културата, бе простак! Аз може да съм наедряла, ама по естествен път! А не като жена ти да харча луди пари да ми вкарват цели кила силикон." Какво като съм наедряла, сестро, да не би комедони да са ми изникнали, а? Кажи! Не съм ли по-красива отвсякога? Погледни кожа, погледни нокти, коса... Пък бюста ми - Памела Андерсън вода да ми носи, сестро! Наедряла съм била! Затворих му и на него, сестро, и веднага звъннах на следващия. Как на кой, на Пешо, оня, умния, да. Същия, дето все ми оправя компютъра. Викам си, то на днешно време да си извикаш компютърен специалист е същото, каквото да си викнеш водопроводчик преди години. Каня го аз в къщи, с най-умния си глас, уж че  се прецакал компютъра. Дойде, сестро, на секундата. И като ме видя, че като се разнежи. Само ме гали по коремчето дали рита и го целува. Викам му: "Не ми целувай корема, бе, ахмак! Мене целувай, за какво съм те викнала!" Да, ама той - не! Щял да ме целува мене, сестро, след като родя. Представяш ли си? Дискриминация, сестро, в... СтрасТбург ще го съдя, така да знае! Отказах се по-нататък да звъня, сестро. За какво да звъня, като всичкото е лъжа и измама! Няма любов на този свят, сестро! Само вятър и мъгла!

Сега съм тръгнала, сестро, да посрещам. Е, как кого, оня, моя, от почивката. Да не казвам какъв е, че нали е мой. Същият е, сестро, да. Ама какво да правя? Нали не съм го виждала от доста време, може като го видя да се разнежа. Е, той... той ако ще! Кой го пита? Нали ми е законен, длъжен е да е постоянно влюбен в мен. Айде, сестро, ще прощаваш, ама бързам, че рейса иде. Остани си със здраве и да не те хваща депресия като моята! Голяма мъка, сестро, голяма! Зарад таз пуста любов в каква депресия се вкарах!

А, ей го автобуса, сестро, за малко да го изтърва! Ето го и моя, слиза! Я! Сестро! Добре ли виждам? Коя е тая, дето го прегръща и целува? Сега ще му дам да се разбере, негодник с нехранимайко! Аз на почивка ще го пращам, той любов ще ми върти!