Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея.
Един офис светеше с парфюмирана светлина и си мислеше, каквото си мисли един паун, когато е разперен.
Един поет плачеше върху дрипав бял лист за изгубения си живот.
Едно врабче подскачаше край него, клъвваше от време на време по трошичка от шепата му, кикотеше се с немирните си крилца и отлиташе Бог знае само накъде.
Едно дете сънуваше врабчета, които кълват трохи от шепата му. И че ги гали.
Един пияница се катурна и надеждите му издрънчаха върху наникъде нетръгващата улица.
Една мечта се счупи.
Една чума дойде. И затанцува. И полите й се развяха над целия свят...
И Черно море спря да бучи. Онова страшно Черно море.
И Балканът спря да пее своята хайдушка песен.
И Шибил не слезе при Рада.
И Рада не отиде на срещата.
И Орфей загуби лирата си.
А Господ като се взря в звездата, която се къпеше в блатото, коленичи пред тази мъка, защото видя, че всички звезди се къпят в него, удари пръсти в челото си и проплака: “Какво направи, Господи?
А едно мъничко кресливо жабче се показа от блатото и извика: “Благословен да си Господи, че ме дари с живот!” А като чу това, Господ се изправи и рече: “Отсега това блато да стане бистро езеро и всички жаби в него да станат
златни рибки, и да изпълняват по три желания на всички рибари, и всички рибари да ги пускат, когато ги хванат, за да изпълняват желанията им, и така да бъде во век и веков!” И блатото стана езеро. Бог се усмихна, изми си лицето с бисерната му вода и се въздигна в небето, което приличаше
на езеро пълно със златни рибки. А през цялото това време Пресвета Дева Мария седеше приведена над блатото и като гледаше страданието на сина си, плачеше, та от сълзите й това блато се избистри и се превърна в езеро.
Но Бог не видя.
Но Балканът видя и листето му запя хайдушката си песен.
Но морето видя и люшна къдрави коси в ритъма на песента.
Но видя и Шибил, и Рада видя, и се прегърнаха, и карамфилите пламнаха от сърцата им...
Но видя и Орфей и намери лирата си, и засвири, и запя.
А птиците, като го чуха, зарадваха се и те засвириха, и те запяха, и стана един великолепен оркестър.
Рибарите бяха щастливи и любеха се с русалките.
Вълците се разцелуваха с овцете. Лисиците – с петлите.
Но видя това Господ и сърцето му се сви. Хвана се той за главата и рече: “Какво направи, Господи?”
А майка му, Пресвета Дева Мария, седеше край езерото, едри сълзи ронеше. Погледна небето и продума: "Защо ги излъга, сине?"
© Ангел Веселинов Всички права запазени