Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не достигат. Една дълбока празнина, която всеки ден усещам в себе си. Едно недоверие и страх... Страх да повярвам, да се отдам, да показвам на хората, че ги обичам. Защото сега съм твърде променена. Твърде студена и отдалечена от света. Твърде плаха, за да се отдам на чувствата си и да ги показвам... Твърде много ме е страх да не бъде наранена, отново...
Защо да вярвам в любовта? В крайна сметка не ми донесе нищо хубаво. Всяка усмивка си имаше своята жестока цена. Всяка подарена ми ласка, нежност и капка любов струваше цялата болка и сълзи на света.
И се убедих, че това да бъдеш добър, сърдечен, честен и искрен с хората, невинаги означава, че и те ще се държат така с теб. Убедих се, че дори когато п ...