Защо не написах "Листопад 6"?
Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито едно облаче, грееше слънце, а от време на време подухваше северен вятър. Вече си представях златния дъжд...
Както си вървях, изведнъж ме поляха със студена струя вода. Погледнах нагоре: пъргава домакиня миеше терасата си. Лошо няма, но биваше първо да погледне дали не минава една вдъхновена фея, например... Вбесих се, но тутакси ми проблесна: няма случайни неща! Това беше знак от Небето да се зАпра вече. Обърнах се кръгом и в лек тръс се понесох към къщи. През цялото време вятърът упорито ме ухажваше, а аз приемах ласките му с глуповата усмивка...
Благополучно се прибрах... Все пак, извадих късмет, че не беше януари! Не написах стих, но затова пък измих и трите тераси. Преди това обаче, погледнах да не би да минава един плешив принц, например...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
не биваше да се отказваш...листопадът си е красиво нещо...
с обич...мила Вилдан. -
Ице, радвам се, че намина пак!
Георги, благодаря за ценната идея. Може да ми потрябва някой ден... -
"листопад от тераса-1,2,3..."
-
Вилдан, отново ме развесели!
Поздрав! -
Благодаря ви!
Били, радвам се, че съм те разсмяла!
Йосифова, не мога - жал ме е за саксията...
Вранче, биваше вятърът да е южняк и аз да не съм мокра... -
Вилданче,нали вятърът те ухажва,кой мисли за друго...Ветрове ни дай на нас...!
С обич! -
Вилдан, що не каза че миеш терасите, щях да пратя моя плешивко, да го поразхладиш, че се е поспекал след едно посвещение. Ако пък беше бутнала и една саксия (без да искаш, де), щеше да ми свършиш голяма услуга. Друг път като миеш балконите, звънни един телефон. Нали затуй ти го дадох
-
хаха накара ме не просто да се усмихна а да се засмея! хареса ми!
-
Благодаря ви!
Наистина се случи,но не беше повод да приключа с поредицата!
Руси, бъди спокоен! Нямаш пръст в тази работа!
Ради, прав си! Сега няма "Листопад 6", но ако беше тухла, нямаше да има Фея!
Никол, Ласка и Бейтула, какво фейско виждате тука?! По-скоро бях мокра кокошка!
Георги, ако беше минал плешивкото, поредицата щеше да има друго име!
Приятна вечер на всички!
-
СладуранаФея...
-
ами... фейско си е
-
Благодаря ти за усмивките,Феичке!Прекрасна си както винаги!
-
Ама за сметка на това, написа този увлекателен разказ!
Поздрав, Феичке! -
Вилдан, да не би проскубаният плешивец да съм бил аз, защото в "Листопад 5" малко се пошегувах със стихчетата ти, за което ти се извинявам!
-
ех,плешивеца му неден...да беше минал,щеше да има и "листопад-7"...поздравчЕ!
-
Ха-ха-ха...Мерси, за подарената усмивка!!!
Прогдължавай да ни радваш с творчеството си, Феичке!
С обич! -
пак леко си се отървала, щом не са ти изсипали нещо друго на главата
-
Хареса ми! Харесваш ми!!! И благодаря за закачливите ти коментари на моите вдъхновения. Ще те следя редовно.
-
Страхотна си,развесели ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Я забрави тоя случай и дай нататък...
Нали си Фея!
Прегръдка!