Пак мълчиш и искаш аз да ти говоря.

Знам, че ако млъкна ще е

Много

Тихо

Твърде

Tихо

Непоносимо

Тихо

Ще се възцари най-крещящата тишина. Затова говоря.

А ти това искаш, защото

в твоя склад думите са свършили.

Казваш, че съм кралицата на думите.

Ако отрека ще питаш

„Тогава как ги пишеш ония работи?"

аз ще те попитам откъде си разбрала,

а ти ще се правиш, че не знаеш за какво говоря.

Думите ми са сигурни, че така ще стане и не искат вече да излизат.

Твърде дълго ги изкопчвах от дълбините на гърлото си,

те изскачаха от устните ми и с тъп удар се блъскаха

в твоята бетонна стена от

неразбиране.

Меките им телца се разпльоскваха грозно

и се свличаха надолу по стената ти,

а после думите ми се връщаха при мен обезобразени и смачкани

с още по-олющен смисъл.

Наясно са, че и този път ще стане същото.

А са толкова наранени и уморени!

Твърдиш, че съм кралицата на думите.

Да, обаче думите ми абдикираха.

                                                                 Честито мълчание, Ян