Защото така...
Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображение и идея си няма с какъв ресурс от епитети сме заредени. Вярно, в началото са изброените от него, обаче, после… После като се окаже, че трябва да правим салата, да пържим кюфтета, за чорапите няма да споменавам, започва да ни работи въображението, което неминуемо пък се заравя в ресурса от епитети и ги сменяме. Въпроси ще ми задава, че и ще се възмущава. На всичкото отгоре сякаш е седял до мене, когато са ми споменавали думата мъже, за да ме научат какви са всъщност. Ама и това знае. Алооооооо! Учат ни, че всяка Пепеляшка накрая е в обятията на принца, а не в обятията на мъж, дето от вратата пита за салатата и кюфтетата, сипва си една ракийка и ръката му се сраства с дистанционното, даже и не знае къде си е хвърлил чорапите. Защото, всъщност, извън приказките какво се оказва? В началото сме принцеси, после живи да ни ожали човек – Пепеляшки. Само че, като сме закърмени с такива приказки, си казваме, че може пък някъде да има принц. Пооглеждаме се, пооглеждаме се и хоп, току виж сме го открили. То пък един принц… Принц, първоначално, после жив потребител на сервитьорски, готварски, перачески, чистачески и още един куп услуги. Е, веднага включваме въображението. Ще ми задава той неконкретни въпроси. На всичкото отгоре и филми гледа, знае кой е супермен. Толкова и това знае, ако питате мен. С тая киноиндустрия, дето мине, не мине време и айдееееее, поднася нов супермен, едва ли някога ще разбере точно кой е. А още по-отгоре – ще ми се жалва, че щяло да спре поетичното му вдъхновение. Само да го срещна аз, веднъж да го зърна, ще го попитам, след толкоз много изневери (даже и не можах да ги преброя колко са, защото сложил многоточие) откъде ще има вдъхновение. Та той е просто изчерпан. А Музите са капризни, особено, когато не са единствени… Че и любопитен, пита как да ги възпява. Аз никъде не прочетох, някога, някой да го е наричал музикален. Е, тогава? С фалшиво пеене песен не става, но той откъде да знае, като е на път да се вземе за супермен, според някаква си уж разбрана от него логика. Ще се вземе, ама само той, щото не знае какви и колко епитети има в ресурса ни. Пък и важен, ще плаши, че ще минава на монолози. И за капак, доколкото разбирам, ще са с политическа тематика, щото споменава разни там върховни глави. Ми да си ги споменава, да си приказва, щом се увлича по върховоглавието, а изобщо не му минава през ума, че шията му върти главата. И по-добре да не знае, за да живее в заблуда, че монологично няма да бъде прекъсван. Само някоя ще му върти главата, за да сменя темата на монолозите, защото има огромен ресурс от епитети, което означава – по-богат речник. И не само… А дали ще иска да слуша политически монолози? Не се знае.
А, де! Въпроси ще ми задава, при това неконкретни. Такъв не заслужава думите, дето ви ги изприказвах. Кажи му само: „защото така…” и толкоз. Не заради друго, а за да подхраниш творческия му процес на самонадприказване (вид форма на монолог). Нали не иска никой да го прекъсва.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всички жаби, с любов нацелувани,
си останаха долу, с царкините.
Аз летя.Не живот, а сънуване.
А след мен са трохички...Годините.
Пак ме вдъхнови, Ани. Утре ще го кача цялото. -
Добре. Очаквам избитото ти стихотворение.
-
Да не прекаляваме с чувството за хумор, а?
Обичам да ме разсмиват, както и да отвърна със същото, но не и това да се превръща в сеир, защото ставам сериозна и ме избива само на поезия.
Благодаря ти за усмивките! -
А ти, къде искаш да бъдеш целуната? Пред парламента ли?
-
Не се притеснявай от някаква си меркантилност, а от липсата на места за паркиране.
-
Няма нужда да се задавяш. Тези приказки са демоде. Направо се започва с целувката. Но някаква меркантилност долавям, с този тунингован автомобил. Изпадам в умиление, когато жена напише нещо хумористично, защото знам, че ѝ е струвало много усилия.
-
Първо трябва кралицата на твоето кралство да ми даде ябълка, после да се задавя, после да заспя. Ти да се метнеш на тунингован автомобил и с мръсна газ 270 км. в час да прекосиш дупчестите улици и ако намериш място за паркиране да спреш, да ме целунеш и ако не се превърнеш в жаба ти, ще си!
Наде, "О" е обиколка в приказното царство, нали?
Благодаря на всички прочели! -
Зарадва ме! Но трябва да го прочета няколко пъти, за да го смеля. В общи линии, си възмутена. Не ме ли позна? Аз съм Принцът.
-
Защо? Защото „защо“ завършва на „О“
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чакай, че не мога да си намеря чорапите. Сега разбирам ,че жена ми е жизнено нужна.
Мило,...чорапите.