Ти беше искрите в очите ми, смисъл на мечтите ми, въздух в гърдите ми и залезът в дните ми. Казвала ли съм ти някога, че те обичам?... не, не съм и съм сгрешила. Обичах те така силно с чиста и непозната за мен любов... но си мълчах. Дали ако знаеше за тази моя любов щеше да я приемеш? Не вярвам. Виждах страха в очите ти, страх да бъдеш обвързан с човек от разстояние. Ти си свикнал да имаш всяка, която си пожелаеш, сега разбирам за какво са били всички тези лъжи. Всеки нов ден ме натъжават, защото спомените избледняват, но обичта ми към теб е същата. Защо те обичам??? Какво ми даде, освен мъка, една тъмноцветна дъга от сълзи и безсънни нощи и дълги самотни дни. Тъжна съм, а ти отново не знаеш. За пореден път само тъмнината разбира мъката ми - болка по една невъзможна любов. Виж луната тази нощ свети по силно, помолих я да освети пътя ти и да ми помогне да те забравя. А виждаш ли звездите? Те не ми позволяват да те забравя, всяка една ми напомня за мечтите ми с теб. Тишината ме заглушава, не чувам дори гласa си, който крещи името ти, а тъмнината ме плаши защото усещам, че те няма до мен. Казвали са ми че всичко на този свят се връща, но аз не искам да те боли. Аз съм се научила да прикривам чувствата си, но...

Тази луна, тези тъжни звезди всяка нощ ми напомнят за теб. Имам нова мечта!!! Искам само за една нощ луната да не свети и звездите да угаснат - една-единствена нощ. Искам нищо да не ми напомня за теб и да те забравя. Толкова много ли искам??? Невъзможно е, защото луната и звездите никога няма да спрат да светят. Разбити мечти, безспирни сълзи и две уморени очи. ЗАСПИВАМ... заспивам... изтривам те от сънищата си...

Забравям те, макар и само за нощта. ЗАСПИВАМ... заспивам... Колко е приятно и леко, когато не мисля за теб.

Господи, не искам да се събуждам!!!!

02.02.08г

00:59ч