12.07.2013 г., 22:53 ч.
„ЗАВИНАГИ” е днес
3 мин за четене
Реплика на разказа „Гласът”
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
І част от eliboto Дарина се стресна и се събуди. Огледа бавно стаята със замъглен поглед като фокусираше всеки предмет изпречил се пред очите ù. Беше плувнала в пот и още трепереше вътрешно. Това просто не беше истина, вече дни наред сънуваше един и същи сън. Една фантазия, една несбъдната мечта. Защо постъпи така? Защо се уплаши в последния момент?Припомни си всеки един детайл от това, което стана в таксито…„Той наби рязко спирачки и се обърна! Беше познал гласа ù! „Карла”?!? – само това произнесе…” И в този момент страхът ù взе връх над всичко. Какво ще стане сега, след като се е разкрила? Нямаше право да се вижда с клиенти! Щяха да я изгонят от работа. Това беше единственият ù доход. Пък и работата ù харесваше. Там беше различна, разкрепостена, свободна, силно желана. Хиляди мисли се блъскаха в главата ù. Постъпи съвсем импулсивно. Скочи от таксито и побягна по улицата като последната страхливка. Чу го, че вика нещо подире ù, но не разбра какво. Мушна се в първата пресечка, после зави в следващата. Спря се, едва когато разбра, че не ù е останал дъх.Движеше се в полусън, едва се дотътри до едно кафене и влезе вътре, не да пие кафе, а просто да поседне. Седеше и гледаше в една точка, но не виждаше нищо, беше изпаднала в ступор. Едва след известно време се усети, някой нещо ù говореше. Сервитьорката се беше навела към нея с леко притеснен вид:- Искате ли чаша вода? Зле ли ви е? Да потърся ли помощ?Дарина даде знак с ръка, че не иска нищо. Стана несигурно от масата и излезе навън. Ясно беше, че за изпит и дума не може да става. Реши да се прибере пеша. Едва се дотътри до квартирата и още на прага сълзите ù рукнаха като поток. Мислено се нарече с куп обидни имена. Отново си го представи там в таксито, как погледите им се срещат, как се обръща към нея и произнесената едничка дума – името ù. За миг беше мярнала в погледа му учудване и още нещо, надежда може би… Боже, каква глупачка беше. И от всичко си спомняше само две неща – очите и гласа му. Успокояваше я това, че той ще се обади пак.Оттогава беше изтекла цяла седмица, а той не се обаждаше. Това я изнервяше, мислеше, че не я е харесал, побъркваше се, изобщо не можеше да се съсредоточи в уроците. С всеки звън на телефона по гърба ù пробягваше тръпка и тя се стягаше мислено, очаквайки любимия глас. По това време започна и да сънува. Все един и същи сън, който я караше да се събужда мокра и възбудена, с набъбнали зърна, дишаща тежко и с една болка ниско долу в корема, болка от незадоволено желание… Следва продължение написано от SULEIMO... Какво ме вдъхнови: Една велика песен на Куин – "Кой иска да живее завинаги?" и един разказан сън.
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
І част от eliboto Дарина се стресна и се събуди. Огледа бавно стаята със замъглен поглед като фокусираше всеки предмет изпречил се пред очите ù. Беше плувнала в пот и още трепереше вътрешно. Това просто не беше истина, вече дни наред сънуваше един и същи сън. Една фантазия, една несбъдната мечта. Защо постъпи така? Защо се уплаши в последния момент?Припомни си всеки един детайл от това, което стана в таксито…„Той наби рязко спирачки и се обърна! Беше познал гласа ù! „Карла”?!? – само това произнесе…” И в този момент страхът ù взе връх над всичко. Какво ще стане сега, след като се е разкрила? Нямаше право да се вижда с клиенти! Щяха да я изгонят от работа. Това беше единственият ù доход. Пък и работата ù харесваше. Там беше различна, разкрепостена, свободна, силно желана. Хиляди мисли се блъскаха в главата ù. Постъпи съвсем импулсивно. Скочи от таксито и побягна по улицата като последната страхливка. Чу го, че вика нещо подире ù, но не разбра какво. Мушна се в първата пресечка, после зави в следващата. Спря се, едва когато разбра, че не ù е останал дъх.Движеше се в полусън, едва се дотътри до едно кафене и влезе вътре, не да пие кафе, а просто да поседне. Седеше и гледаше в една точка, но не виждаше нищо, беше изпаднала в ступор. Едва след известно време се усети, някой нещо ù говореше. Сервитьорката се беше навела към нея с леко притеснен вид:- Искате ли чаша вода? Зле ли ви е? Да потърся ли помощ?Дарина даде знак с ръка, че не иска нищо. Стана несигурно от масата и излезе навън. Ясно беше, че за изпит и дума не може да става. Реши да се прибере пеша. Едва се дотътри до квартирата и още на прага сълзите ù рукнаха като поток. Мислено се нарече с куп обидни имена. Отново си го представи там в таксито, как погледите им се срещат, как се обръща към нея и произнесената едничка дума – името ù. За миг беше мярнала в погледа му учудване и още нещо, надежда може би… Боже, каква глупачка беше. И от всичко си спомняше само две неща – очите и гласа му. Успокояваше я това, че той ще се обади пак.Оттогава беше изтекла цяла седмица, а той не се обаждаше. Това я изнервяше, мислеше, че не я е харесал, побъркваше се, изобщо не можеше да се съсредоточи в уроците. С всеки звън на телефона по гърба ù пробягваше тръпка и тя се стягаше мислено, очаквайки любимия глас. По това време започна и да сънува. Все един и същи сън, който я караше да се събужда мокра и възбудена, с набъбнали зърна, дишаща тежко и с една болка ниско долу в корема, болка от незадоволено желание… Следва продължение написано от SULEIMO... Какво ме вдъхнови: Една велика песен на Куин – "Кой иска да живее завинаги?" и един разказан сън.
© Дани Сулакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Къде ме върна бе Фреди? Само каква лудост ни гонеше с Анджи, докато го пишехме това!
-
Представих си всичко в детайли. Толкова добре изрисувано с думи
-
Като парченце белгийски шоколад на езика. Остави го да се разстопи бавно, носи наслада, добро настроениеи усмивка
-
Добре, че са мънички и вкусни, като апетитни хапки, та ги поглъщам наведнъж... частите де
Разсмя ме тук, само като си я представих завалийката бягаща... -
Благодаря Лина, Виктор. Ще предам на Ели комплиментите ви.
-
Страхотна комбинация сте двете. Като морето. Най красиво е то преди буря!
-
Чета ви! Поздрави за тандема от мен.
-
Това си е направо секс импровизация с неочаквано развитие и край. Ще чакам с интерес следващите събития!
-
Рано си станала Кали! Да полееш незабравките ли, мила?
Сънища и фантазии изпълняваме всякакви -
Това е трета част Мери! С Елибото се редувахме при написването на четири части на творбата. Първите две носят името "Гласът", другите две "„ЗАВИНАГИ” е днес". Трябва да призная, че писане на проза в тандем е трудна, но изключително интересна задача. Никога не знаеш как точно ще те провокира партньора ти.
Благодаря за интереса Мери! -
Обещаващо начало... Ще чакам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
