Телефонът иззвъня някак тревожно. Ангелина отвори сънливо очи и вдигна. От другата страна се чу гласът на бай Ставри:
- Ангелина ли е?
- Да... Но как ме намери... Какво става...?
- Няма време за обяснения сега. Съни е много зле. Може би умира... Ела веднага в спешното...
Съни... Сякаш някой прободе сърцето й с нож. Най-скъпото име и до сега табу за нея. Ангелина не усети как обу набързо едни гумени ботуши, грабна в бързината един чадър и изтича навън. Студената Ноемврийска нощ все още властваше над града. Ръмеше ситен дъжд и булевардът беше пуст. Само уличните лампи премигваха и светеха сякаш насила. Часовникът на градската кула някак гробовно отброи три пъти. Ангелина не усещаше нито студа, нито я интересуваше мокротата в косите й.
По едно време едно такси се появи незнайно откъде от дълбините на нощта. Ангелина го спря и бързо седна отзад.
Докато пътуваха към болницата, тя виждаше очите на Съни пред себе си. Спомни си как топло я обгръщаха с любов и нежност в моментите, когато бяха с ...