18. ЗАВРЪЩАНЕ
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама.
– Често си мисля за теб, принцесо. Била си мързелива, разглезена, неблагодарна и думите на принца, изречени в миг на огромно страдание, са те превърнали в жаба. Откакто се запознахме, ти премина през толкова много изпитания: придоби знания, научи се на труд, показа милосърдие… Но се питам как ще се развали магията? Какво е това последно изпитание, което, ако го преодолееш, ще върне човешкия ти облик?
– Толкова много думи не съм те чувала да изричаш наведнъж – усмихна се Жабата. – Аз се питам същото, приятелко. Не зная какво е то, но се надявам да имам нужните умения и воля да го преодолея.
Жабата отново се беше покачила на големия камък до моста и поглеждаше ту към скалната ниша, където Совата внимателно подреждаше с клюн перата си, ту към отсрещния бряг, в очакване приятелите ѝ да се завърнат.
– Принцесо, искам да те попитам нещо ...