Бях наранена и объркана от поредния страхливец, който не можеше да обича и тогава ти се появи като светлина в моя мрачен свят. Твоята усмивка ме стопли, когато се нуждаех най-много от топлина. Пленяваше ме с  това, че беше добър и разговорлив, с чувството ти за хумор. Непрекъснато се смеех, на твоите шеги. Беше ми много хубаво. Постепенно започнах да се влюбвам. Въпреки че сърцето ми казваше: „Спри, недей да му вярваш!”, аз те обичах. Обичах те с всички твои странности. Бях на седмото небе, непрекъснато ме обсипваше с комплименти. Казваше ми, че ме обичаш, че съм всичко за теб. Без да усетя, направи от мен човек, който не бих била никога. Обличах се с рокли и поли, макар да не
обичах. Гримирах се, за да покажа, че все пак съм момиче, не бунтарка, която не
се съобразява с никого и ходи само с дънки и маратонки. Носех обувки с високи
токчета. Чувствах се красива само заради теб. Всички около мен ми казваха: „Оле, колко много си се променила. Той направи с теб това, което никой друг не можеше да направи”. Бяхме навсякъде заедно. Споделяхме всичко един с друг. Сгушвах се в теб, като малко дете, заспивах сладко в твоята прегръдка. Само ти ме разбираше,  само ти можеше да разбереш какво ми е с един поглед, само пред теб можех да съм себе си! Чувствах се предпазена от лошото. Мечтаехме за общото ни бъдеще. Заедно празнувахме Великден. Този много хубав празник. Там, в църквата, пред Господ ти каза: „Обичам те”. Вричахме се всеки ден в нашата любов. Кълняхме се във вечна обич, но има ли вечни неща? За мен тогава имаше. И изведнъж нещо стана, но когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш. Докато всичко вървеше добре, ти започна да се държиш странно, отдалечаваше се от мен и се започнаха проблемите. Прощавах ти, защото знаех, че макар и бунтар, ти си добър човек. Пък и нали бях влюбена. За мен нищо друго нямаше значение. Ти се промени, нараняваше ме, а после ми се молеше да ти простя. И аз пак го правех. Един ден ти просто отказа да бъдеш с мен. Казваше: „Обичам те, но искам свобода.” Плаках много, сякаш някой ме е наръгал с нещо остро в сърцето. Сякаш изведнъж всичко рухна. Докато се кълнеше, че ме обичаш и искаш да
си с мен, искаш да се разделим. И то заради проклетата си свобода. И ето, получи
я. Разделихме се. Обаждаше ми се, за да ме видиш как съм, но как да съм след като
ми отне всичко. След като вярвах в теб. Но всеки вярва в някого, докато той не го
нарани. Опитвах се да те забравя. Да забравя местата, които ми напомнят за теб. Оглеждам се навсякъде, за да те видя. Търся те, за да ти споделя нещо весело или тъжно, но теб те няма. Опитвам се да не мисля за теб, за да не се самонаранявам, но
не мога - ти си навсякъде… Започнах да градя наново мечтите си и разбитите си
илюзии. Тъкмо свикнах със  самотата и изведнъж ти се появи ето така, както си отиде. И реши, че съм ти нужна така както и преди, но аз не съм играчка - когато решиш, тогава да си играеш с мен. Започна да ме молиш, за да си с мен. Казах ти, че трябва да помисля. Дали да ти простя или да забравя любовта си. Мислих доста дълго, ден и нощ разгръщах съзнанието си. Осъзнах, че не мога да живея в страх да не си тръгнеш отново или да те няма никога. Реших, че трябва да рискувам и да запазя любовта си. Приех те отново в сърцето си, за да си там завинаги. Сега започваме всичко отначало. Всичко е в миналото. Сега сме само аз и ти, любов моя!