Очите й бавно се затваряха...тя бе толкова уморена от живота. Нейният край наближаваше и нямаше кой да и каже - "Недей! Не го прави! Ние те обичаме!"...Вече нямаше връщане назад, беше нагълтала шепа приспивателни. За това, което беше направила, знаеше, че ще отиде в Ада.
Тя затвори очи и се понесе към небесата...Летеше толкова бързо и се качваше все по-нагоре, докато не достигна върха. Да, тя достигна вратите на Рая.
Но нещо я дърпаше надолу, тя се бореше, но не успя... Беше толкова уморена.
Падането беше още по-бързо, докато не достигна едно място, което й беше толкова непознато. Тя се озова пред голяма, червена и огнена порта. Очите й се изпълниха със страх...Това беше Адът. На вратата я чакаше някакво същество, изглежда беше пазача на портата. Той я завлече към страшния съд. По пътя минаха покрай огнени лави, изгорели скелети, казани, пълни сякаш с кръв.
Тя бе толкова изплашена, чак сега започна да осъзнава,
че стореното от нея е непростимо, че ще изгори в пламаците на Ада заради грешките си. Но къде я водеха?И тя не знаеше. Само искаше да се махне от това място.
Но беше прекалено късно да поправи злините си.
Някъде пред нея пътят свършваше. Но червената мъгла и попречи да види това. Пазачът я водеше към бездъна пропаст, пълна с изпепелени души.
Но какво беше станало? Защо тя вървеше вече сама? Къде беше слугата на дявола?
Незнайно защо, но тя продължи да върви, сякаш нещо я дърпаше към пропаста. Краят на пътя дойде, съдбата й беше начертана на карта. Тя спря и погледна надолу към бездната,эно краят й не се виждаше. Краката й трепереха, тялото й се гърчеше. Отстъпи две крачки назад, засили се и скочи.
Това беше краят, трябваше да си плати за всичко. Тялото й летеше надолу сякаш с часове. И падна...
Отвори очи, а пред нея бяха близките й с насълзени очи.
Тя се огледа и осъзна,че се намира в болницата.
Малката й дъщеричка плачеше, а съпругът й държеше ръката й.
Тя промълви:
-Моля ви,простете ми!
-Няма нищо, скъпа. Ние те обичаме и ти прощаваме!
Тогава тя се усмихна...и очите й се затвориха бавно...
Дозата преспивателни беше прекалено голяма и организмът й не издържа. Тя почина с мисълта, че има прошката на най-скъпите си същества. И се понесе към Рая...където я чакаше 2-годишното й, починало преди 1 месец момченце.
Там приключи нейния живот...нейната съдба...