Сбогуване с мъртвите 

            1

- Момче, поплачи си, не се срамува - обади се най-възрастният отново - защото тук ще се сбогуваш с баща си! Знаеш традицията! Всички мъртви, без изключение, трябва да бъдат пречистени от злото, чрез огън...

 В последните му думи младежът усети неподправени емоции и болка, и чак сега се усети, че както той загуби своя баща, така и другите също някой близък - кой брат, кой като него... А човекът, който му говореше, вече нямаше синове, и тримата бяха сред труповете, останали след клането...

 Огледа се и забеляза не в един чифт очи сълзите на мъката. 

- Кълна се, бай Иване, кълна се, че няма да спра, докато не унищожа и последното чудовище, или сам не загина, опитвайки се - изригна той и се надхвърли с ритници върху тялото на съществото, превърнало го в сирак - Кълна се!

 Никой не се опита да го спре.

             2

 Нощта над Родопите бавно и с достойнство се оттегляше, докато в същото време оцелелите уморено се прибирах към селото. Звяра го нямаше, но клеймото му с надпис, смърт, бе белязало всичките. 

 Нямаше да има тържества, въпреки победата, прекалено висока бе цената. Само сълзите щяха да говорят. 

 Нощта си бе намерила нов дом, в сърцата на хората!... 

---------------------------

 Следва продължение...

-------------------------------------------------

02.10.2019.

Георги Каменов