Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на прекършване и изграждане на доверие. Игра, която само и единствено загуби времето ни. Много, много неща останаха недоизказани, премълчани и тежащи на мислите. Много неща бяха криворазбрани и преекспонирани. Но остави това, не го мисли. Кажи ми мечтаеш ли още. Трябва да мечтаеш, и то сама, защото само собствените мечти са ценни и си заслужават да се преследват. Всички други са чужди и не носят същата наслада както собствените. Трябва да са споделени и изживени. Само това е начина. Да, знам, че се случиха общи мечти, общ път и цел, но дали пътя свърши или някой маскира собствения си път като този на другия... дори няма значение. Нищо няма значение когато главната идея е прекършена и захвърлена. ...