И днес дълго гледах към вълните… Чаках с трепет, отново да се срещнем. Чувах твоя шепот и усещах как ме галиш нежно по лицето. Бавно вдишвах въздуха, изпълнен с мириса на теб…Пръски от вълните се впиваха жадно в мен и тръпки ме обземаха, сякаш си до мен… Исках да се спусна по дъгата и да те прегърна страстно… Дълго се взирах замечтана в стъпките по пясъка, надявайки се да ме отведат при теб.

Но уви, пак посрещах залеза сама, с надежда, разпиляна в песъчинките…И вчера, и днес, ти остана само химн в лирично откровение - внезапен полъх, докосващ ме от вечността…

А утре? Ще ме намериш ли, любов? Ще чуя ли гласа ти- музика за моята душа? Ще ме целунеш ли със изгрева златист?…Ще ти липсвам ли след залеза накрая?...

Ще отпиеш ли от сълзите ми, утринна роса, да ме утешиш в настъпващия ден, заварил ме самотна? …

Аз знам, че сме родени с една душа, създадена от страстта на звездите, ала разделени в две тела… И както само водата утолява жаждата на земята, а въздуха страстно разпалва огъня, така и нашите сродни души съществуват свързани- един чрез друг.

Щом мен ме има, значи имате и теб. Щом аз те търся, значи търсиш ме и ти. Ти си моят дом, a аз - твоя пристан. Свързани с обич и нишка вечност, изгубени сред земната суета, осъдени да се лутаме сами… Да тлеем в смъртните тела, но с божествени души, носещи огъня на любовта.

Ти определяш смисъла на моя живот, а аз - твоя. Без теб е пусто моето съществуване… Никоя друга любов не може да ме изпълни и възвиси така, както твоята.

Затова и в безброй животи, ще продължавам да те чакам, да гледам към хоризонта, където морето се среща с небето, с упование и вяра, че ще те срещна скоро.

Всяка нощ, ще заговорнича с луната да осветява пътя ми към теб. Ще следвам вятъра, нашепващ ми с твоя глас, към храма на любовта ни… и ще жадувам за мига, в който ще се съберем отново. Звездите дори ще заблестят по-ярко, опиянени от тази любов…

Сърцето ми е изтъкано от спомени за теб и в едно тупти с твоя ритъм. Едно сърце, което обича, не слуша никой друг, освен този, който го кара да бие.

Нищо не може да прогони мислите ми за теб - нито разстоянието, нито времето. С всяка стъпка, с всеки изгрев и залез, се доближавам до теб, и в душата ми е огън, който никога не ще угасне.

А когато пак се появиш на моята пътека, ще те разпозная мигновено, дори и силуета ти в миража. Сърцето ми ще се изпълни с радост неземна, която и поета не би могъл да възпее.

Никога не ще престана да те чакам и обичам. Вярвам, че в този свят огромен, дори изгубени, сме свързани с невидима нишка на вечната любов.

Ако мен ме няма- ти ще изчезнеш… Вселената дори благоговее пред такава любов!

Дори и разделени, любовта ни остава по-силна от всичко и ще ни осветява пътя обратно един към друг. Душитени знаят, че нашата легенда не свършва дотук…

И аз ще се връщам отново към пясъка, всеки ден, където оставихме нашите следи, за да намеря твоите, и заедно да продължим в безкрая.

…Твоята Сродна Душа.