И днес дълго гледах към вълните… Чаках с трепет, отново да се срещнем. Чувах твоя шепот и усещах как ме галиш нежно по лицето. Бавно вдишвах въздуха, изпълнен с мириса на теб…Пръски от вълните се впиваха жадно в мен и тръпки ме обземаха, сякаш си до мен… Исках да се спусна по дъгата и да те прегърна страстно… Дълго се взирах замечтана в стъпките по пясъка, надявайки се да ме отведат при теб.
Но уви, пак посрещах залеза сама, с надежда, разпиляна в песъчинките…И вчера, и днес, ти остана само химн в лирично откровение - внезапен полъх, докосващ ме от вечността…
А утре? Ще ме намериш ли, любов? Ще чуя ли гласа ти- музика за моята душа? Ще ме целунеш ли със изгрева златист?…Ще ти липсвам ли след залеза накрая?...
Ще отпиеш ли от сълзите ми, утринна роса, да ме утешиш в настъпващия ден, заварил ме самотна? …
Аз знам, че сме родени с една душа, създадена от страстта на звездите, ала разделени в две тела… И както само водата утолява жаждата на земята, а въздуха страстно разпалва огъня, така и ...