Здравей, мое разочарование! Даже е по-точно - мое двойно разочарование!
Вчера през нощта се прибирах в къщи. По улиците имаше малко хора. Ако онзи французин вървеше до мен, би познал в тях много свои герои от „Търбухът на Париж". Но не ме интересуваха.
Безразлично ми бе и случилото се преди малко. Или преди няколко дни. Защото това е моят начин на живот. Нито се оплаквам, нито се хваля. А и рядко се доверявам.
Мислех само за едно нещо. За своето голямо разочарование. Ти бе единствената причина. Отдавна бях приел, че най-красивото нещо на света, е несбъднатата мечта. Отскоро се разочаровах в себе си. Почувствах, че има по-красиво нещо - това бе създаденото от теб!
Но и това не бе всичко! Понеже от няколко дни ти стана причина за още по-голямо разочарование. Знаеш за какво говоря. Тогава разбрах, че на този свят, по-красиво от твоите творения, може да си единствено ти самата. Днес ти го казах. Само се засмя. Аз замълчах! Затворихме телефоните си. Останах в креслото безмълвен! Знаеш ли защо?
Защото разбрах за поредното свое разочарование! Отново не бях прав!
Имало е на земята нещо по-красиво от твоята снимка.
Твоят смях...
И замечтах да ми покажеш, съществува ли още по-красиво от него на този свят ...
© Вили Тодоров Всички права запазени