Здравей, мое слънчево зайче!
Кога най-сетне ще спреш да бягаш от мен и ще успея да те уловя? Кога ще спра да се залъгвам, че си в ръцете ми и миговете на сигурност няма да се обръщат в полюсното усещане, че отново съм заблудена и измамена? Гонката продължава! Няма да се предам, докато не те хвана, докато не задоволя детския си, може би наивен, порив да докосна и опозная непонятните за мен неща. И знаеш ли, всеки път, щом взема огледалцето на мама, съм изправена пред дилема. Дали да ти се радвам в нашата игрива надпревара? Дали да те изгубя и да погледна своя образ на жената, в която вече съм се превърнала? За миг те изоставям (Прости ми!) и се взирам в топлия поглед на две сини очи, уморени от купони с приятели до зори, или едвам мигащи от безсънни нощи в учене на уроци. Поглеждам в алените устни на медена младост, виждам поруменелите бузи, докосвани от нежни целувки. И изведнъж, познай какво! Две бръчици, които заключват усмивката ми. Но това не са трапчинки, а резултат от звънкия смя ...