Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо кафе и вестника в ръцете и чета съсредоточено статиите. Нина, ако знаеш какви проблеми има тук ще ти стане лошо от всичките мизерии, които хората правят в този свят. Добре, че си далеч, някъде там в студения Сибир, за да не чуваш нашите кавги и проблеми вечни като света. Знам, че ще се преродим ние с теб и ще бъдем стръкове от лайка или еделвайс и ще бъдем откъсвани от хората, които минават. Чудя се дали да ти пиша това писмо, докато си пия кафето и докато чета този вестник. Но все пак се престрашавам и пиша вече с разтреперани ръце и потни длани. Вънка вали сняг на парцали бял като твоята светла и бледа руска кожа. Зимата е в своя разгар, а снежните човеци зад двора не са малко. Децата играят ...