ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа?
- За мен ще бъде чест!
- Негово Величество е ценител на изкуството, също като вас и мен - двамата мъже се приближиха до принца - Ваше Величество, позволете да Ви представя г-н Мич Блестър.
- Славата Ви върви много пред вас, господине, за мен е чест да се запозная с Вас! Аз обожавам антиките. Те ми говорят... говорят ми за... миналото... за моите прадеди... - той вдигна поглед и видя госпожица Даг, която току що бе влязла в залата. - Ще поговорим с Вас по-късно. Сега, моля да ме извините, но трябва да посрещна още един много важен гост за мен - двамата мъже кимнаха и се обърнаха към входа.
Мич трепна. Беше ТЯ! Не бе го забелязала още, но изглеждаше прекрасно! С дълга черна рокля, която очертаваше стройното ù тяло, скромните ù накити, ле ...