ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че се дави в една буйна река. Бързеите я понесоха надолу по течението... изведнъж се появи едно огромно куче, което ù помогна да излезе от големия водовъртеж. Събуди се цялата плувнала в пот. Нямаше още шест часа. Не можеше да спи повече, затова реши да стане. Взе си хладен душ. Поръча да ù занесат закуската в стаята. Седна на терасата и се загледа в изгрева. Предстоеше ù труден ден. Реши да облече лека рокля вместо костюм. В осем и десет вече беше пред резиденцията на принца, въоръжена с фотоапарат в ръка.
Принцът бе застанал на прозореца и когато я видя, се усмихна доволен.
- Нашата репортерка е вече тук. Разходката ще бъде чудесна!
- Ваше величество, не искам да съм нахален, но мисля, че тя ...