ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да се съсредоточи. Тази жена го бе пленила така силно... Какви бяха отношенията ù с принца? Та тя бе сгодена! Откъде можеше да знае... А и поведението ù не му подсказваше това... Седеше пред лаптопа и легендата бе пред него, но не мислеше за камъка и гробницата а за нея! Тогава една част от пасажа се наби в очите му: ”ЕДИН НЕВЕРНИКЪТ ЩЕ БЪДЕ, А ДРУГ НИМФАТА ТИ ЩЕ ЖЕЛАЙ! НО ТЯ ПРИ ТЕБЕ ЩЕ ОСТАНЕ В ЖИВОТА СИ ДОКРАЙ!”
Какво значеше това? Откъде можеше да знае този владетел кой е той и какви ще са му чувствата толкова години след това? Ако действително в легендата ставаше дума за него! Но нещата се връзваха! Да! Той бе влюбен! Да! Имаше и опонент. Но защо „НИМФА”? Трябваше да я попита! Трябваше да я ...