14.03.2013 г., 22:48 ч.

Зеления топаз - 3 

  Проза » Повести и романи
916 0 0
5 мин за четене
Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ми... Кой е той? Вечер стоиш до късно навън в градината и гледаш звездите. Денем се оглеждаш непрекъснато... влюбена си! Зная го! Ама кажи ми в кого? Аз познавам ли го? Хайде... стига мълча!
- Господарке Сана, аз нямам право да говоря с вас!
- Стига, Менон, та ние си говорим още от деца! Хайде, кажи ми...
- Добре, ще ти кажа мъничко за него - младата девойка дръпна Менон за ръка и я накара да седне до нея на пейката сред цветята.
- Разказвай!
- Той е много красив.
- И?
- И е много умен... Очите му са дълбоки и виждат надалеч в теб. Разсъдлив е и...
- И ти си много влюбена! Моля те, кажи ми кой е! Аз познавам ли го?
- Да и то много добре - тя сведе поглед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Предложения
: ??:??