Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.

  Времето като че ли  летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел и заслужи титлата си Пролот – Велики! В страната се възцари мир и спокойствие. Благоденствието вървеше ръка за ръка с разцъфващите занаяти, култура и изкуство. А Менон бе бременна.

- Рано си станал, любов моя! - нежно прошепна в ухото му  тя и го прегърна отзад. – Какво гледаш през прозореца?

- Мисля си, че отдавна не съм посрещал слънцето както преди! Ти как си? Как е нашето дете?

- Чувства се чудесно! Останаха само три месеца и то става нетърпеливо да излезе. Рита. Ето, виж... – тя сложи ръката му на коремчето си и той усети лек ритник отвътре. Засмя се и го целуна.

- Ще е най щастливото дете!

- Да, така е, с такъв баща кой не би се гордял?

- И с такава мъдра майка?!

- Знаеш ли, мислех си как да го кръстим...

- А откъде знаеш какво ще е?

- Повярвай ми, една майка знае това! Ще е момче. Силно и умно като баща си! А според мен името Валтур му подхожда най-много!

- Да, баща ми би се гордял с внук, който носи неговото име.

- Как върви строежът на новия храм до морето?

- Остава да сложат покрива.

- Какво има? Притеснен си?!

- Мисля си за трите племена, които не се присъединиха към нас. Ако ги нападнат по море, не ще могат да се защитят!

- Тогава съм сигурна, че ти ще ги защитиш!

- Така е. Започнаха да въртят търговия с Китай, но много ме притесняват набезите на разбойниците.

- Ще е добре да им осигуриш охрана. – на вратата се почука.

- Влез.

- Господарю, на юг нахлуват в земите на трите племена. Искат помощ от нас!

- Кошмарите ми се сбъднаха... Мила, аз трябва да тръгвам! Ти се пази!

- Не забравяй колко те обичам, мили мой! Бъди добър политик и ти също се пази. Не се тревожи за нас!

     Пролот замина да защити по-слабите. Вече втори месец се водеха ожесточени битки. Биеха се през деня, защото през нощта вярваха, че витаят злите духове.

     Една вечер отрядът на Пролот се натъкна на малка пещера. Вътре в нея стоеше стара жена с дълги бели коси, сплетени на две плитки. Седеше край огъня и се топлеше. Беше почти сляпа.

- Влез, слънце, очаквам те отдавна! - той се учуди.

- Ти знаеш името ми?!

- Аз знам много неща. Дори следващия ти въпрос. Спокойно, жена ти и детето ти са добре. Ще се роди здраво момче. Тази война продължи дълго и си изтощен. Ще решиш изхода ù, като се биеш с най-главния! Мана-та му е голяма, но е лоша! Предизвикай го на дуел! Още утре по обяд на поляната пред гората. Там ще докажеш, че ти си Пролот Велики, най-добрият владетел. Но има и още нещо! Трябва да спасиш душата си и тази на любимата си! Боговете ви дават втори шанс, защото любовта ви трябва да живее! Сега ще ти кажа какво ще направиш...

     След няколко часово беседване Пролот излезе от пещерата. Бе целият облян в пот, въпреки студа. Решен бе да извърши това, което му каза шаманката. Седна на една скала по-встрани и извика пратеник. Предизвика на дуел главатаря точно по обяд. Предизвикателството бе прието и той се отпусна на приготвеното легло и заспа.

  Наобяд битката започна под съпровода на тъпаните. Противникът  му се биеше озверено и това го правеше уязвим!  Пролот го издебна и заби нож право в сърцето му. В този момент блесна светкавица и удари гръм. Всички паднаха на колене изплашени  и изумени от силата и Мана-та му. Скоро след това заваля дъжд. Пролот пое към своя дом. Детето му бе на път да се роди през този ден. Бързаше и да направи това, което му бе казала тази стара шаманка.

    Изминаха много дълги години на мир и благоденствие. Пролот бе на смъртния си одър.

- Не плачи, скъпа Менон! Имаме достоен последовател! А и внук очакваме.

- А проклятието?

- Не се тревожи, боговете ни дадоха втори шанс! Ще сме заедно и там, в отвъдното, завинаги!! Ще те чакам, любов моя!

      Тази нощ Пролот Велики се спомина.