Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел и заслужи титлата си Пролот – Велики! В страната се възцари мир и спокойствие. Благоденствието вървеше ръка за ръка с разцъфващите занаяти, култура и изкуство. А Менон бе бременна.
- Рано си станал, любов моя! - нежно прошепна в ухото му тя и го прегърна отзад. – Какво гледаш през прозореца?
- Мисля си, че отдавна не съм посрещал слънцето както преди! Ти как си? Как е нашето дете?
- Чувства се чудесно! Останаха само три месеца и то става нетърпеливо да излезе. Рита. Ето, виж... – тя сложи ръката му на коремчето си и той усети лек ритник отвътре. Засмя се и го целуна.
- Ще е най щастливото дете!
- Да, така е, с такъв баща кой не би се гордял?
- И с такава мъдра майка?!
- Знаеш ли, мислех си к ...