- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.

- Сам? Вкъщи ли си? Аз не очаквах... аз... - каза тя и застина на място! Навсякъде в хола имаше разхвърляни женски дрехи. Едната обувка бе до прага на вратата, а другата бе в аквариума с рибки. Кръвта ù се вдигна в главата. Извади обувката от аквариума и се запъти към спалнята. Спря уредбата и влезе. Леглото бе разхвърляно, а от банята се чуваше женски смях. Тъкмо да отвори вратата, когато отвътре се чу:

- Ей сега ще пусна друг диск, скъпа, този явно свърши! - вратата рязко се отвори и 

насреща ù се обърна Сам.

- Боби?! - явно се стресна. – Ти... какво правиш тук?
- По-логично е аз да задам този въпрос!? Ти какво правиш?

- Аз...

- Хайде, скъпи, остави сега тази уредба... готова съм! Чакам те!... - чу се от ваната.

- Аз... ще ти обясня... не е това каквото изглежда... - Боби го гледаше въпросително.

- Хайде, скъпи... - в този момент от банята се подаде голата секретарка на Сам. - Упс... - каза тя и пооправи разрошената си руса коса - Боби, не те очаквахме...

- Сузи? Радвам се, че забавляваш Сам в мое отсъствие, но не ти ли е неудобно да си хвърляш обувките в аквариума? - тя се обърна и отиде в спалнята. Отвори гардероба и си приготви багажа набързо.

- Боби?! Моля те, нека ти обясня... - Сам вървеше след нея - Ама какво правиш?! Моля те... недей аз... аз... не е това което си мислиш...

- И какво си мисля, Сам? Хайде, кажи ми какво да си мисля?

- Ние само... се забавлявахме... аз... обичам тебе и...

- Слушай ме внимателно, Сам. Не искам повече обяснения! Видях достатъчно! Всичките тези закъснявания са били забавление. Сега излизам. Като се върна след три часа, да си се изнесъл от апартамента ми! Да си обрал всичките си боклуци и да не ми се мяркаш повече пред очите! Надявам се, че бях достатъчно ясна! Отивам да пия кафе - тя остави приготвената си чанта на тоалетката в коридора и излезе, без да слуша повече обяснения.

Синди я чакаше в Мола, в кафето.

- Какво има, мила?

- Сам.

- Какво за Сам?

- Беше вкъщи.

- И какво от това?

- В банята.

- И?

- Във ваната със Сузи.

- Сериозно? Този негодник!! Знаех си аз, че нещо не му е наред! О... миличка, много съжалявам!! - тя прегърна Боби.

- Като се върна дано да се е изнесъл! Е, ваканцията отпадна напълно!

- Не се тревожи, мила, всичко ще се оправи, ще видиш!

- Проклети острови!!

- Не говори така! Всичко ще се оправи! Знаеш ли, мисля да ти предложа нещо.

- Какво?

- Шопинг терапия!!! Хайде, да тръгваме! Не го мисли този негодник! Така дори стана по-добре.

- Защо мислиш така?

- Ами, представи си, ако се бяхте оженили? Какво щеше да правиш? Хайде, да ти покажа каква рокля съм си харесала! - Боби последва Синди в магазините. Пазаруваха цели четири часа. Тя се почувства по-добре. След това вечеряха и Боби се прибра вкъщи. Апартаментът бе празен. Сам си бе събрал вещите, които не бяха много. Боби събра чаршафите и калъфките и ги хвърли в кофата.

- Така! Приключих с теб! - не знаеше защо се чувства някак си не много засегната. Като, че ли очакваше такова нещо от него. Е, животът продължаваше и тя нямаше да скърби за един негодник - както се изрази Синди. Пусна телевизора и се загледа в предаването. Неусетно заспа.