Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на летището.
- Добре, мила, там ще съм.
Боби се изми набързо, облече се, взе си чантата и багажа и се качи в Сузукито. Стигна тъкмо когато бе първото повикване на пътниците. Забърза се към Синди, когато някой я изблъска така грубо, че тя падна на земята в краката на приятелката си.
- О, извинете, мис, но ще си изпусна полета - беше млад и хубав мъж, с преметната на рамо мисионерска чанта. Но вместо да ù помогне, той отмина. Боби почервеня от ярост.
- Дяволите да те вземат! Какво нахалство! - тя се изправи - Поне да ми беше помогнал да стана! Идиот!
- Моля, пътниците за Соломоновите острови да побързат - чу се от диктофона.
- Е, Синди, довиждане засега. Като се върна, ще се видим.
- Обади се като ...