Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, но също страхът и нещастието, с които се асоциира, подпомагат да не е дотам розова репутацията ù.
Представи си остров. Парче земя, което океанът сякаш умишлено иска да изолира, уникална микро-вселена пулсираща хармония и усамотение, в която нещата не следват хода на обкръжаващата я реалност.
Отново си представи залеза. Същият, каращ окото да пирува с цветовете. А те са обичайните – розово, пурпурно, жълто и оранжево преливат в най-красивата природна експозиция. Експозиция любима на влюбения, на човека, ценящ красивото, този, на когото се харесва да обича и да вижда как му се отвръща със същото. А сега прибави острова. Увеличи неговите мащаби, направи го континент, с което да подчертаеш негово ...