Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели танцуват валс, всичко е тихо и спокойно, вкочанено от студ или просто заспало.
Бялата кралица покрила е всеки навън. От зелената дрешка на близкото борче няма и следа, сега то е с ново бяло кожухче. Колите са завити с бяла пеленка, а съседските къщи сякаш са се сближили една до друга, за да могат да се сгреят. Настъпи и един от любимите ми сезони.
Бързам. Обличам любимия пуловер, топлия панталон и чорапки. Палтенцето и ботушките вече ме чакат пред вратата. Шалчето и шапката, моите първи другари, вече са с мен или по-скоро аз в тях.
Прескачайки по няколко стъпала, бързам да изляза, да направя първите си бели следи и да се разходя измежду снежинките и хората.
Ееех, колко е приятно! Подухва тих ве ...