Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свършеното, а после да се прибере в тихия си апартамент и да дремне преди истинския празник.
Улицата пресече върлинест мъж. Поогледа се, а после отиде до спирката. Втренчи поглед в Дядо Мраз.
- Ха! – рече с прегракнал глас – И си мислиш, че ще ти повярвам? Дядо Мраз… Нали Дядо Коледа те пенсионира?
Дядо Мраз въздъхна при появата на поредния тарикат, решил да се прави на остроумен.
- Като си оня дядо, защо чакаш автобуса, а не пътуваш с шейна?
Дядото гледаше нейде към хоризонта с надежда да зърне задаващия се автобус.
- Аз съм чел “Хари Потър”, теб те няма там – внезапно отряза натрапникът – Можеш ли да стреляш с тоя жезъл?
- Не – рече човекът – Аз просто разнасям подаръци…
Оня се оживи.
- Ами хайд ...