Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета. Шумни били. Смеели се.
Вятърът направил шегата. Вестникът полетял на земята.
- Е, старичокът няма да може да прочете новините.
- Да бе. Навсякъде все дъртаци. В магазините, в автобусите...
Думите. Той ги чул, разбира се.
Внучката ми взела вестника и го подала на стареца със ,,заповядайте”. Тръгвала си, когато той ù проговорил:
- Благодаря ти, дете. Добрата дума и постъпка отварят Златна врата. Нека в твоя път има слънце. Ако всеки ден правиш и пет добри неща, животът ще е хубав, пълен. Всичко хубаво!
Догонила момичетата внучката ми.
- Голям бунак си. Какво ти трябваше с дядката да се занимаваш? – ù казали.
На другия ден пак били заедно момичетата. ...