Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...
А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...
Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...
Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила...
А за това, че загубила си вяра във мен - плаках като хлапак и да спра нямах сила...
Kолко чувства навред разпилях и не търсех отплата?
Любовта във вериги сам оковах и и казах - Тебе да чака...
До твоите мисли и чувства да стигна желах - в твоята любов - моята любов окована дълбоко е скрита и чака...